15 септември

15 септември, 1997. Започваше последната ми година в училище. Вълнувах се. Чудех се какво да облека. Лятото беше страхотно. Исках да им покажа любимата си рокля с мирис на нощен огън, морска сол и Kula Shaker. Но знаех, че много малко хора ще видят в нея нещо повече от вехта дрипа. Пък и заваля дъжд… Облякох се нормално-скучно, като за училище.

15 септември, 2007. Моята сватба. Вълнувах се. Този път роклята беше точно каквато трябва – изчистена, романтична, направена специално за мен. Като Него.

15 септември, 2015. Дъщеря ни става първи клас. Лятото беше разтърсващо: диагнозата, вливанията, косата… Чудя се какво ще сложа. Искам да им покажа раста перуката си с мирис на непримиримост и надежда, но знам, че много малко хора ще видят в нея нещо повече от необяснима ексцентричност. Не искам да се налага на малкото ми момиче да обяснява неща, които сама не може да приеме и разбере напълно. Ще сложа нормално-скучна шапка. Като за училище. По-важното е, че Той ще бъде там, до мен и нея, в добро и лошо.

 

* Картинката към поста е снимка на графити от решетката на едно магазинче в центъра на Варна.

One response

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.