Уроците на татко

За лъжата

Бях съвсем малка, в ъгъла на кухнята. За пръв и последен път виждах баща си толкова ядосан за нещо, което съм направила. Бях го излъгала. Не помня за какво. Оттогава изобщо не ме бива в лъженето.

За самочувствието

Още нямаше интернет по къщите. Затова цяло лято, всеки божи ден, бях в кабинета на татко да си пишем мейли с Румънеца. Точно преди първия учебен ден, Румънеца ми писа как няма търпение да се видим пак в Благоевград утре. На следващия ден наистина го видях: хванат за ръка с едно момиче ме подмина, все едно не съществувам. Баща ми тихо каза: „Който не ни харесва, не разбира от хубаво!“

За цената на удоволствията

Два чудни, безпаметни дни с приятели в Копривщица, далеч от старите ограничения на родителския контрол и новите ограниченията на това да имаш „връзка“. Опиянена от свободата се прибрах с един ден закъснение. Вкъщи ме чакаше наказание от нашите да не излизам, и съобщение от Него: „Трябва да поговорим, ще те чакам в 17 на Аптека.“ Разговорът нямаше как да е приятен – бях заминала на 14 февруари без да го поканя или дори да му се обадя. Колко удобно, че бях наказана! Баща ми каза: „Наказанието не важи за тази среща. Всяко удоволствие си има цена. “

За избора

Току що бях завършила гимназия. Ужасявах се, че трябва да направя избор, от който сериозно зависи как ще се развие животът ми. Избор, за който не съм готова. В Благоевград ли да отида, или да остана в София? Отчаяно исках някой да ми каже какво да правя. Бях сигурна, че баща ми знае правилния отговор. И наистина беше така. Каза ми: „Ти трябва и можеш да решиш сама.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *