Пиано

Баща ми: „Искаш ли да свириш на пиано?“ Аз (на около 9, пълна с наивни и романтични представи): „Да.“ Последва прослушване в читалището. Приеха ме, въпреки очевидната ми музикална посредственост. Учителката ми постоянно ме ръчкаше в гърба – за да го държа изправен, и ми стискаше пръстите – за да ги държа закръглени. Може би […]

Продължи →

15 септември

15 септември, 1997. Започваше последната ми година в училище. Вълнувах се. Чудех се какво да облека. Лятото беше страхотно. Исках да им покажа любимата си рокля с мирис на нощен огън, морска сол и Kula Shaker. Но знаех, че много малко хора ще видят в нея нещо повече от вехта дрипа. Пък и заваля дъжд… […]

Продължи →

Детски работи

Дворът около 1990-та Дворът беше целият свят за нас. Беше огромен! Дори само черешата в Долния имаше 3 отделни кралства, като най-хубавото беше на върха. За черници и джанки правихме набези и до Горния. Имаше кооперация с огромна цепнатина в стената, почваща от покрива и стигаща почти до земята. Никой не знаеше как се е […]

Продължи →

Мечко-миш

Отидохме с Мими на кино – красива анимация за мечок и мишка. Трябваше да е сладко и безгрижно бягство от действителността, но всъщност беше удар в десятката на реално случващото ни се тези дни. Добронамерени, симпатични и артистични типажи са гонени от числово превъзхождаща ги полиция, насъсквана от успели представители на обществото, за които парите […]

Продължи →

#извинисебе!

Концертът на Роджър Уотърс. Човек с розова риза и бели кожени мокасини се е настанил удобно на добри седалки заедно с нагласена девойка. Не изглеждат съвсем на място, но все пак всеки си има право на стил. По-късно двама, не толкова нагласени, младежи идват с билети за съответните места. Розовият казва: „това да не ви […]

Продължи →

Exit/Voice

Exit На двадесет и две идеята за заминаване ми беше непонятна. Тук имах всичко: възможности, места, идентичност, с която се чувствам добре, и най-вече хора, без които не искам да съм. Тази седмица ставам на 33 и това е първият ми рожден ден, на който ги няма толкова много от Моите хора. Те заминаха и […]

Продължи →

Homework

„Мамо, ела!…“ „Ей сега, маменце, имам още само 5 минутки работа и идвам!“ 30 минути и 20 „мамо-ела-та“ по-късно, дъщеря ми просто дойде и натисна бутона off на лаптопа. Погледна ме сериозно и каза: „Мамо, доста ми доскучня!“ И тогава ми стана малко страшно. Защото не просто и беше доскучало, беше и домъчняло. И на […]

Продължи →

Необоснована агресия?

На касата на Фантастико. Касиерката учтиво, но методично, предлага Сникърс с намалена цена на всеки. Една доста нервна женичка направо избухва: „Ама моля ви се! Не виждате ли че купувам само здравословна храна??? Как можете да ми предлагате Сникърс. Та то това е като отрова за мишки!” Повечето присъстващи, включително и аз, гледаме леко възмутено […]

Продължи →