Разузнаване

Татко много обичаше да ходи “на разузнаване”. Просто тръгваше на някъде. Беше ме страх, че не знае къде отива, че може да е опасно, че ще се загуби, че няма да се върне. Но той винаги се връщаше, намерил нещо неочаквано и красиво, за което да ни разкаже.  Тези дни, докато потъвам сама по ръбовете…

Continue reading →

На път

Езерото Балеа Тук пасищата са шотландски, водопадите – хималайски, стадата – анимационни, ездачите – смели и моторни, нощите – мразовити, а сутрините – вълшебни.  Сегет Градът ни приюти в къмпинг до реката с наколни бунгала и позапуснати басейни. Достолепен воден парк в съседство ни зарадва с безкрайно водно спускане. Подерсдорф на езерото Въртяхме педалите покрай…

Continue reading →

Хималаите

Пътеки, по които хора вървят до теб за пръв път и ти разкриват живота си. Пътеки, по които свещени върхове изгарят утрините и после изчезват недостижими. Пътеки, които те издигат и приземяват, но никога не те оставят равен. Пътеки, които преминават през сезоните. Пътеки, по които местните (божества) на катеренето и гостоприемството бдят над теб….

Continue reading →

Аз и SiteGround

Аз и SiteGround  – в добро и лошо, здраве и болест, докато животът ни раздели.  Здравейте, първо искам да благодаря на хората, които стоят зад това страхотно събитие, че проявиха интерес към моята обикновена история за търсенето на баланс между работата и личния живот и не толкова обикновената роля на работодателя ми в нея. Казвам…

Continue reading →

Тъжно

Днес ми е много тъжно. Един изключителен, почтен, интелигентен и свестен човек го няма вече. Ужасна загуба за обществото ни. Напомни ми отново за моята лична загуба на друг изключителен, почтен, интелигентен и свестен човек. Тъжно ми е, защото заради рака, в живота ми ги няма вече много неща, които обичах. Тъжно ми е също,…

Continue reading →

Уроците на татко

За лъжата Бях съвсем малка, в ъгъла на кухнята. За пръв и последен път виждах баща си толкова ядосан за нещо, което съм направила. Бях го излъгала. Не помня за какво. Оттогава изобщо не ме бива в лъженето. За самочувствието Още нямаше интернет по къщите. Затова цяло лято, всеки божи ден, бях в кабинета на…

Continue reading →

Прага-Пшибрам-Непомук

Всички студенти са се прибрали по родните места за Коледа и Нова Година. Само Джони е останал в общежитието, за да ни приюти в неговата стая. Но златният град не е истинският му дом. Не мисля, че е впечетлен нито от Карловия мост, нито от тълпите от туристи, чакащи да удари кръгъл час на площада…

Continue reading →

Берлин

Unter den linden Упоителният мирис на липа може да те накара да въртиш педалите на колелото с километри, без да усетиш умора. Vaust  Крем супата от леща на Фауст може да те изкуши да отидеш в кухнята на ресторанта и да целунеш готвача. Mauerpark Неделните следобеди в Мауер Парк могат да засрамят не малко професионално организирани…

Continue reading →

Пиано

Баща ми: „Искаш ли да свириш на пиано?“ Аз (на около 9, пълна с наивни и романтични представи): „Да.“ Последва прослушване в читалището. Приеха ме, въпреки очевидната ми музикална посредственост. Учителката ми постоянно ме ръчкаше в гърба – за да го държа изправен, и ми стискаше пръстите – за да ги държа закръглени. Може би…

Continue reading →