Понеже снимането не е моята страст, реших че ми трябва албум от думи. За места, случки, хора… Оставям думи тук, за да не забравям!

Посрещнахме я „мирно” в сърцето на Европа! Едва не я изпуснахме заради полицейския кордон, пазещ официалния новогодишен площад. Всички седяха в очакване на нещо тържествено, но нищо не се случи. Нямаше дори шампанско да гръмне, бяха го събрали на входа.

Друго място в града, по-късно през нощта. Имаше заведения на четирите ъгъла на кръстовището, музика и хора навсякъде. Полицейска камионетка с отворени прозорци се опитваше да мине. Ентусиазиран младеж до мен весело разпръскваше една бутилка шампанско и реши да поздрави и полицаите. Изведнъж прозорците на камионетката се вдигнаха и всички се разпръснаха. След малко започнах да кихам и да ми сълзят очите. Полицаите ни бяха поздравили също – с малко сълзотворен газ.

Още по-късно, на улицата с гиросите. В горния и край са се наредили две редици полицаи. Смугъл мъж, с малка бухалка в ръка и кръв стичаща се надолу от веждата по цялото лице, преминава целеустремено покрай мен, очевидно търсейки някого  и не подозирайки за засадата. След малко притича със съвсем друго настроение в обратната посока, следван от участниците в специалния новогодишен полицейски Брюкселски маратон.

Празнувам един особен рожден ден. Времето определено не изглежда да е на моя страна. Трябваше лятото ми тъкмо да започва, а усещането си е като за късна есен. Барът беше супер, но тъкмо си взехме бира и спряха музиката. Било време да затварят. Кварталът с клубовете изглеждаше многообещаващ, но го открихме в неподходяща вечер, а друга не ни беше останала. Поне за самолета обратно стигнахме навреме, но той отказа да излети… Все още се надявам да мога да се върна при моето си време…

Това бяха 4 от най-интересните години в моя живот, и много неща, което имам днес намерих тогава. И макар да съм го виждала само отдалче, когато бордът на директорите и настоятелите на Американския университет се събираше в Благоевград, знам че ако този човек го нямаше, вероятно нямаше да го има и университетът и моят живот щеше да е много по-различен. Благодарим ти! Ти промени много хора и се надявам, че измежду тях ще има и някой като теб, който, на свой ред, да направи толкова смислени неща за толкова много хора.

Китнос

Двамата поотделно не правят впечатление. Това, което поразява, е връзката между тях: нереално красива ивица фин пясък устояла на морето от двете ѝ страни.

Милос

Тук красотата е сурова, може да се възприеме напълно само ако не я гледаш директно. Фотообективът е перфектното опушено стъкло за бяло-изумрудения контраст на морските пещери.

Иос

„Която и врата да отворите, ще се окажете в някой бар.” Така ни описаха центъра на градчето, когато акостирахме на пристанището. Около 20-ти май е и сезонът още не е започнал, но аз имам смътното усещане, че съм го изпуснала…

Санторини

Там сигурно е много красиво? Иначе защо ще ходят толкова много хора? Не можах да разбера красиво ли е. Имаше твърде много хора.

Спетсес

Умението да се придвижваш на мотопед. При всякакви условия, във всякакви конфигурации и задължително без каска: четиричленно семейство на седалка за двама, баба с по-голямо от нея куче в краката, майка с две деца на около 2 и 7 години зад нея, официално облечена двойка на средна възраст… Пролича ни, че не сме местни, за съжаление имаше ранени…

Хидра

Яхтата е на котва в заливчето Мандраки. Идваме си от градчето по тъмния път с котките. На плажа няма никой, но от колоните на заведение пее Жуао Жилберто. Определено ще остана за последния възможен курс към къщи.

Хората в Рим говорят много, навсякъде и с удоволствие.

Най-късото кафе, което съм виждала:  пие се на крак и задължително идва заедно с двойно по-дълъг разговор с кафеджията, независимо че това е най-натоварения час, на най-оживената туристическа улица в Рим.

В автобуса: „ Елате да седнете, вие сте по-възрастен!” Последва дискусия за значението на това да си стар. И наистина, къде другаде биха могли да знаят по-добре, какво значи да си древен? Дори и аз разбрах тънките нюанси на различните думи за възраст, а изобщо не говоря италиански!

—————————-

Circolo degli artisti

Пред вратата го няма, а трябваше да е там! Само 5 минути са минали, но ме обзема лека паника. Сама съм между поне 500 души без никакви надежди за позната физиономия, или разбираем език… И тогава:

„Имате ли огънче?” на съвсем сносен английски.
„Не, съжалявам!”
 „A търсите ли нещо, мога ли да помогна?” 

Помислих си, че този не се отказва лесно, и казах:

„Ами, всъщност търся съпруга си!”

Бях сигурна, че този отговор ще приключи разговора, но човекът изключително загрижено попита:

„Как изглежда съпругът ви?”

Тогава осъзнах, че това не е тъпа новогодишна свалка, а човекът просто е от охраната на заведението и учтиво си върши работата…

Това беше първата ми сватба.

Не, не се омъжвах аз. Просто беше първата сватба, на която съм била. Почна от обяд и към полунощ вече се бях пообъркала коя съм, но помнех точно къде трябва да се прибера. С балната си рокля и обувки забързах през парка. Определено едната от обувките не се чувстваше моя и ми го натякваше сериозно по целия път.

В 00.15, накуцваща, но доволна, бях вече там – на Лодки! Барманът излезе, сложи ме да седна, събу обувката и каза: „Сега ще я напълня с водка и няма повече да ти убива…“

Passeig de Joan de Borbó

Булевардът към плажа. От едната страна на булеварда е неговото удоволствие: морски дарове с Ролан Гарос за гарнитура. От другата страна на булеварда е моето удоволствие: улични музиканти, истории от нови хора за други места и мохито от раница за допълнение. На края на деня и на булеварда удоволствията ни се срещат!

Cafe de Madeirа

Тези хора, които танцуват до нас, имам чувството че съм ги виждала някъде… Целувката от музиканта след края на изпълнението беше сладка. Всички присъстващи получиха по една.

Starbucks

Остров на реалност сред приказността на града. Вътре са щедри на студ и интернет.

Апартаментът

Апартаментът ни беше на последния етаж, съсед ни беше Господ. Аз и Той сме в рая. Имаше и книги, дори откраднах една. Дали затова трябваше да си тръгнем?